От сън очите си едва отваряш. И пак си, по навик, недоволен.
Намръщено завивката отмяташ. “Добро утро!”, казах. Но не отговори.
Със яд закуската си правиш. С чинии и чаши тропаш, нервно.
Отегчено дрехите си вадиш. Навличаш ги, забързан. Прекомерно.
Вратата хлопваш. “ Довиждане!” не казваш. Колата палиш и гумите прескърцват.
С кучето, бездомно, гневно се заяждаш. То сънено те гледа и от бълхите се отърсва.
Така е сутрин. И вечер, отново, се повтаря. Прибираш се и гледаш все навъсено.
“Здравей!” не казваш, на който ти отваря. Споделяш с безстрастие или нахъсено.
Навсякъде, когото и да питам: “Как е?”, отсича: “Тъпо!” Недвусмислено. И кратко.
Хленчи и проклина. Недoволства и се вайка. Упойва се и става му все по-сладко.
Понякога в тълпата недоволна, с надежда, плахо, глас се чува:
“Да се променим, бе, хора!” Непокорни. Заклеймяват: “Живота, тук, не струва!”
Сред скучната еднаквост, страховита, се сещам за нашите, отминали, предци.
Онези, които с живота си платиха, ние, утрешните, да се радваме на добрини.
Откакто свят светува на древната Земя хора, неизброими, знайни и незнайни,
разпръскваха на героизма си, кръвта. Всички те в сърцата си наяве или тайно
възнамеряваха все по-добър да е света. Пророци, философи или просто оптимисти,
не свързваха живота с думичката “тъпота”. Поети, революционери, учени-енциклопедисти...
На светлите идеи, бъдни, те подаваха ръка, във времена, когато да живееш бе събитие.
Когато съществуването не беше само суета. Когато “свобода” се шепнеше в прикритие.
На клади, бесилки, гилотини, с простреляни сърца, жертвено, най-скъпото от себе си отдадоха.
Ще кажете: “Това били са други времена.”, в оправданието си, че просто ги предадохме.
Сега, когато сутрин ставаш, вкиснат, след махмурлук или от тежък сън,
сведи глава, смирено и тихо поклони се. Благодари, че мирно е, за да излезеш вън.
Че можеш в жегата и в студ, на разстояния, с колата, мощна, да пътуваш. С климатик.
Спомни си, как до неотдавна, с колебания, пътували са и не е било въпрос на шик.
Че можеш с когото искаш да общуваш по света. Плодовете и храните, екзотични, да опиташ.
Да се дивиш на най-отдалечените места. Без препятствия, през границите, да се скиташ.
Че не гладуваш, като едно време, и дори сега. С покрив и с покъщината подреден си.
Храната изобилства на трапезата ти, у дома. И понеже вече всичко имаш, презадоволен си.
В необуздания ламтеж за повече и още, неусетно превръщаш живеца в рутина.
В безсънни планове, редени нощем, суетата трайно те обгръща, с “тъпота”.
Придай значимост на деня си. Стига скука. Делника си озари. Гледай го като откритие.
Докажи как на битието, урока вече е научен. Стига си “тъпял”. Превърни живота си в събитие!
Марми
