Залудо се будим. Пъплим в самота.
Свикваме дори, наум, да пеем.
Непростимо е. Дори е срамота.
Без път и без посока да живеем.
Залудо срещаме се с хора. Простота.
Мъчим се от страстите им да си влеем.
Насилваме се в търсене на красота.
Едва ли вярваме, че ще успеем.
Залудо говорим. Отсреща - глухота.
Абсурдно. Но понякога се смеем
на завладяващата, всичко, тъпота.
С надежда, скорошно, да изтрезнеем.
Залудо измисляме си обич. Сивота.
Пак липси. За какво ли да копнеем.
Дни, блудкави на вкус. Без острота.
Няма съпричастност. И немеем.
Залудо опитваме. И търсим пълнота.
Съчиняваме си тежки драми. И лелеем
блянове за приказни герои. Топлота.
Затваряме се в себе си. За да се реем.
Марми
