Звуци - от небитието, на отскоци,
въплътени в хор на птици, смесен,
във вятър, долетял, от върховете.
В ромон на планинските потоци,
в листа, изсъхващи, наесен,
в гълчавата на градовете.
Тъга - струяща във емоции,
превърната във смях, привидно, лесен,
заливаща, като цунами, умовете.
В подмолите на земните уроци,
духа освобождава от хомота, тесен,
на воля, да познае световете.
Светлина - процедена във оттоци,
укротява буйстващия ритъм, бесен,
ласкаво пробужда домовете.
Боклуците завихря на въртоци,
носи свежест - въздух, пресен,
пришпорва силата в нозете.
Рими - безплътни, безформени, оброци,
чакат някой да ги подреди във песен,
да им подари крилете.
Да им влее мощни тоци
и от тръпка всеки, втресен,
благодарно, да събира плодовете.
Марми
