Защо да е тъга

Превърни мъката във радост -

от осъзнаването на света.

И ако в дни на младост 

тъга си виждал в мъдростта,

сега с годините, преминали

и натрупаната равносметка,

попитай смисъл има ли

да си заложен на рулетка.

В множеството вещи и желания -

тънещи във прах, забравяни.

В драмите и празните терзания -

в жалбите, на глас, отправяни.

В жертвите за каузи, лъжливи;

в нощните ридания, потайни;

в болката от страсти, похотливи -

на човеци жалки и нехайни.

Дано вече чувстваш се пречистен -

докрай изтича пяната житейска. 

Като пролетно дърво, разлистен, 

почивай в притчата библейска.

Защо да е тъга, от равността,

че ги няма старите желания.

Ти потъваш, бавно, в мъдростта.

И там се раждат покаяния.

Там превръщаш мъката във радост -

от осъзнаването на света.

Там обречен си на младост - 

достоен, за нектара на цвета.

Марми

Палячо

Една сутрин, бурно, вятъра довя

палячо - жълт, надувен, смешен.

По клоните го плъзна, завъртя.

Усука го със удар, безпогрешен.

Бореше се с него бясно -

обръщаше го наопаки, по гръб.

Блъскаше го вляво, вдясно -

за да го спука в някой ръб.

Гледах неравния двубой в захлас -

чаках развръзката, логична.

Ако, вместо него, там бях аз -

щеше картината да е различна.

Палячото, надувен, оцеля -

пълен беше с въздух, лек.

На напора, безумен, устоя -

любвеобилен, гъвкав, мек.

Все още на клоните е окачен -

при всеки порив се полюшва.

Втренчен, ухилено, във мен -

поука, древна, ми подшушва.

Марми

Отвореност

Отворен свят, без граници -

сън, вечен, за волност, свобода.

Земи без роби и изгнаници.

За жалост без спомен за рода.

Запустяла къща без врата.

Отворен ум без стопове - 

Завихрил, драмите, навсякъде.

Изсъхнал плевел. И на снопове -

от вятър, гонен, все нанякъде.

Хаос, лишен, от яснота.

Реч, отворена, на тежки тласъци.

Подобно каменна река -

оглушаваща, със трясъци.

Бедна, проста и без красота.

Гарвани безброй, грачещи, в ята.

Бентове, отворени - разбити.

Отприщена и яростна вода.

Тълпи, втурнати и с умове, промити. 

Гонитба за нова, примамна, пустота.

Отвореност в безредие. Но докога.

Марми