Огън ми е нужен

Огън ми е нужен, да запаля.

Вътре в мен, покоя, да подгрея.

Леда, който ме поваля,

да стопя и с него да полея

жадната, за пориви, душа.

С пламъци да я захраня.

Скритите стени да разруша.

Висините си, от набези, да браня.

Огън ми е нужен, да запаля.

Той, кротко, да се разгори.

С пламъка, ръцете си, да галя.

Съществото ми да го боготвори.

Олтар за него искам да извая,

скътан, тайно, от халите навън.

Да вдишвам благовонната омая.

Живота ми да е като насън.

Огън ми е нужен, да запаля,

който да гори във вечността.

За нищо земно да не жаля,

стоплена, дори в безкрайността.

Марми

Кипеж

надежда път и светлина

посока избор и примамки

водовъртеж сал и мрачина

пояс удавници и сламки

скок бездна и късмет

живот ужас и начало

падове препънки и напред

ляво дясно и махало

планове илюзия и сън

лагуна плаж и планина

будност втурване и вън

бяг галоп и хладина

работа години и почивка 

ропот стоп и пустота

умора мъдрост и усмивка

поука жал и вечността 

Марми

Пролетни дарове

Отново пролет, блага, се задава.

И неудържимо, пак, топи снега.

Южен полъх, щъркели, довява.

Сънят отмина. Будим се, сега.

За кой ли път, надежда, ми дарява пролетта.

Как силно искам, отвътре, да запея.

Да отмия пластове от, зимната, тъга.

Безстрашна, в облаци, да се зарея.

Опиянена, да помахам със ръка.

За кой ли път, мечти, ми носи пролетта.

Да вдишам, на кокичетата, аромата.

На зюмбюли с прелестните цветове

да освежа и напоя душата.

Жаждата да утоля, сякаш е от векове. 

За кой ли път, живот, ми вдъхва пролетта.

Да хукна по баирите, дъждовни.

Мокрите дървета, с напъпилите цветове,

да поздравя. Сухите треви, гальовно,

да лаская, скосени от, ледни, ветрове.

За кой ли път, сила, ми прелива пролетта.

Да съзерцавам птици как се възвисяват.

Как пеят за възхвала на страстта.

За нов живот гнезда как обновяват.

Възродени, на Създателя, от милостта.

За кой ли път, посока, ми чертае пролетта.

Марми