Живея в подножието на вулкан.
В неговата честота. И с всеки негов дъх.
Няма отдих. Няма миг, проспан.
Нащрек. В очакване на, тровещия, лъх.
В подножието на вулкан няма свобода.
Обсебва с безсмъртния си ритъм.
С огън, с тътен, с мощ духа ми облада.
Поробена забравих, волно, да се скитам.
Безпаметно линея в отровния му дим.
В подножието на вулкана е мъртвило.
Обезличена. В жълтеникав серен грим.
Страх и отвращение тялото ми е попило.
Отчаяно си търся въздух. Мъничко покой.
Бягство от погледа му. Жарък. Вечен.
В подножието на вулкан всичко е "под строй".
Всеки полет на духа, фатално, е обречен.
Нощем. Конвулсиите дълбоко спят.
Моля се. В очакване. Тревожно.
Води да плиснат. И да ме спасят.
От подножието на вулкана. Неотложно.
Да ме удавят в бурната си хладина,
лудо втурнати към океана. Необятен.
Пепелта, в мене, да заситят. С ведрина.
На ритъм, нов, да ме настроят. Всеобхватен.
Тогава вулкана ще изригне. Диво. Бясно.
Грохотно ще моли за тръпката от древния ми страх.
Огнени потоци ще ме дирят. В процепи. На тясно.
Но вече няма да съм там. Ще викна: ”Аз се отървах!”.
Марми
