Юни. Искам огън, отново, да запаля.
Да лумне топлината на кръвта.
Не капките, дъждовни, да ме галят,
в тръпка от ледната им мокрота.
Юни. Слънцето уплашено се крие
зад облаци, настръхнали, от чернота.
Вятър кърши, грубо, клони. Вие.
Няма и следа от лятна топлота.
Юни. Утрините, мокри, хладни,
припомнят есенната тъмнина.
Отдавна съм в очакване. И жадна
за полъха на южна ведрина.
Юни. Календара отброява дните
на отдавна закъсняло лято.
Ако времето му изтече, като през сито?
И не се завърне, като отлетяло ято?
Къде, тогава, да търся топлината
и слънцето с извечната му жар?
Къде да изнемогвам в синевата
на морето, с примигащия фар?
С какво да заменя мечтания покой
в шарените сенки на гората;
засъхващата сол на топлия прибой;
жадувания светъл полет на душата?
Юни. Сякаш просветва облачното покривало.
Дали лятото настъпва? Изведнъж,
като поличба, древна, за начало,
вятъра утихна. Спря и този дълъг дъжд.
Юни. Луната изплува, властно, на небето.
Звездите наизскачаха от тъмнотата.
Спомена за лято възражда в мен детето.
Дали то утре, отново, ще играе? Със зората?
Марми
