На декември, вятър бурен, пак
отвя дните, сетни, в календара.
И като всевластен, древен маг
замисли, на повторението, кошмара.
Отново ще разбуни зимни хали,
после малко слънце ще покаже.
В лед ще ни скове и без да жали
тлеещия дъх, безмилостно, ще смаже.
Отново ще полъхне с пролетни талази.
Ще възкреси, за кой ли път, живота.
Пороите ще доведе и ще прегази,
покълналите, стръкове с охота.
Отново ще е зноен, жарък, врящ.
Напорите му във пепел ще превърнат
летния покой на всеки, спящ,
в леност и безвремие обгърнат.
Отново ще завихри облаци, нашарени,
от крехка шума и есенни листа.
Плодове, презрели, от бурята попарени
ще паднат, гнили, на пороя във калта.
Отново на декември дните, сетни, пак
ще духне, бурно и без жал, без мяра.
Отново могъщия, всевластен, древен маг
ще прелисти годината от календара.
Марми
