Огън ми е нужен, да запаля.
Вътре в мен, покоя, да подгрея.
Леда, който ме поваля,
да стопя и с него да полея
жадната, за пориви, душа.
С пламъци да я захраня.
Скритите стени да разруша.
Висините си, от набези, да браня.
Огън ми е нужен, да запаля.
Той, кротко, да се разгори.
С пламъка, ръцете си, да галя.
Съществото ми да го боготвори.
Олтар за него искам да извая,
скътан, тайно, от халите навън.
Да вдишвам благовонната омая.
Живота ми да е като насън.
Огън ми е нужен, да запаля,
който да гори във вечността.
За нищо земно да не жаля,
стоплена, дори в безкрайността.
Марми
