Отново пролет, блага, се задава.
И неудържимо, пак, топи снега.
Южен полъх, щъркели, довява.
Сънят отмина. Будим се, сега.
За кой ли път, надежда, ми дарява пролетта.
Как силно искам, отвътре, да запея.
Да отмия пластове от, зимната, тъга.
Безстрашна, в облаци, да се зарея.
Опиянена, да помахам със ръка.
За кой ли път, мечти, ми носи пролетта.
Да вдишам, на кокичетата, аромата.
На зюмбюли с прелестните цветове
да освежа и напоя душата.
Жаждата да утоля, сякаш е от векове.
За кой ли път, живот, ми вдъхва пролетта.
Да хукна по баирите, дъждовни.
Мокрите дървета, с напъпилите цветове,
да поздравя. Сухите треви, гальовно,
да лаская, скосени от, ледни, ветрове.
За кой ли път, сила, ми прелива пролетта.
Да съзерцавам птици как се възвисяват.
Как пеят за възхвала на страстта.
За нов живот гнезда как обновяват.
Възродени, на Създателя, от милостта.
За кой ли път, посока, ми чертае пролетта.
Марми
